Sahifa fully responsive WordPress News, Magazine, Newspaper, and blog ThemeForest one of the most versatile website themes in the world.

Депутатът от Европейския парламент Момчил Неков проведе в петък в Шумен предизборни срещи с медии, производители и членове на Българската стопанска камара и на Българо-турската североизточна индустриална камара по темите за земеделието. Той е убеден, че първа задача на държавата в аграрния сектор е да се придаде добавена стойност на българското производство. „Сега какво имаме? Отглеждаме големи площи пшеница. Продаваме добива на някаква цена в чужбина. След няколко месеца ги внасяме обратно под форма например на бисквити, но вече на 5-6 пъти по-висока цена”, даде пример евродепутатът.

Според него България може да взаимства т.нар. френски модел, при който минимум 6 земеделски производителя се обединяват и кандидатстват за субсидия за изграждане на преработвателно предприятие. Европа отпуска 90 % от стойността на нужната инвестиция, останалите 10 % си ги поделят помежду си. Накрая, вместо всеки да наема ралотници поотделно, ще имат едно предприятие с общи служители и работна ръка и ще пестят разходи. И вместо някой италианец да им изкупи черешите поотделно и евтино и да реализира 12 млн. евро печалба, нашите поризводители ще си намерят пазар сами. Трябва само да се съберат и да си купят заедно подходящите машини за запазване на пресните плодове”, обясни Неков. Ако стопаните са кооперирани, никой изкупвам няма да може да ги притиска за цената, ще се избегне и така наречената дълга верига от прекупвачи.

Според Момчил Неков и в Шумен, както в много райони на Североизточна България има много производствени мощности, които не се използват в пълен капацитет поради липса на суровина и поради липса на заинтересованост от страна на производителите. Такива са консервната промишленост, винопроизводството, пивопроизводството, млекопреработването и пр.

Евродепутатът от БСП разкритикува управлението на ГЕРБ в земеделския сектор и по-конкретно – бившия министър Десислава Танева, от която така и не дочакали отчет и анализ на усвоените европейски средства и нуждите на сектора. „Разбрахме само, че сме българското земеделие е усвоило 13,5 милиарда лева, а в същото време отбелязва спад в производството с 25 %. Това означава, че сме взели едни големи пари и сме ги хвърлили през прозореца. И още нямаме представа този многопластов сектор от какво конкретно се нуждае, с какво разполага и какво искаме да развиваме, за да може ние като евродепутати да работим ефективно по формирането на новата обща селскостопанска политика за ЕС от 2020 година нататък”, каза Неков.

Целта на БСП с мерките, които са заложени в управленската програма, е делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт на страната да се повиши от сегашните 7 % до 22 %.

„Държавата се дръпна и остави земеделието да се развива на самотек. Хората се ориентираха към отглеждането на монокултури за износ, което по-евтино, но не дава добавена стойност. Продукцията на малкото дребни стопанства е скъпа за българския пазар. Затова смятам, че държавата чрез замисления фонд „Индустрия” трябва да влезе в сектора и да подпомага формата на коопериране на производителите или пък да стане акционер, за да могат те да произвеждат по-големи количества и с по-високо качество. България е била традиционен производител е все още разполага с опит и капацитет да възстанови традиционни прозиводства като малини, мед, консерви. Поне това се произвеждаше навремето в нашия регион. Няколко хилади дребни производители в страната не могат да се коопеирират сами без помощ от държавата, това трябва да е ясно”, каза бившият кмет на Шумен по строителство и екология инж. Иван Йонков, който е 12-и в листата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *