Членовете на Българската стопанска камара (БСК) в Шумен поканиха на среща кандидатите за народни представители от Коалиция „БСП за България“, за да ги препитат по управленската им програма и да им поставят конкретни задачи. Бизнесмените, които дават работа на повече от 5000 души в областта, се интересуваха най-вече от намеренията на левицата за данъците, за развитие на инфраструктурата, за образованието и за здравеопазването. „Не наливайте пари в нереформирани системи“, беше посланието на шуменския бизнес към кандидатите на левицата.
Според председателя на БСК-Шумен Николай Тончев данъчната система на България в момента е добра и не бива да се пипа, но трябва да се намери начин държавата да си събере милиардите левове неплатени налози. „Когато се вдигат данъци, въпросът е защо. Процентът си е процент дори в Африка. Сега който взема 100 лева, плаща 10 лв. данък, който получава 1000 – плаща 100 лв. Въпросът е доколко успяваме да съберем данъците, защото те не се събират. Страхотно се краде ДДС например. По наши данни не са събрани между 1 и 6 милиарда лева акциз за горивата, между 0,6 и 8 млрд. лв. акциз за цигари. Погледнете само централната улица на Шумен – там 70% от търговците са в сивия сектор с вноса на китайско карго и турски стоки“, даде примери Николай Тончев.
Водачът на листата на „БСП за България“ в Шумен Иван Иванов обясни, че БСП е лява партия и че с плавното въвеждане на прогресивен данък преследва социални цели. „Облагането с 20 % касае само лицата с годишен доход над 120 000 лв. Това вероятно касае лично и някои от вас. България обаче е единствената държава в ЕС без прогресивно облагане, в някои държави той достига 50-60 на сто. Работим и за намаляване на ДДС от 22 на 7 % върху детските стоки, което ще облекчи бюджета на младите семейства с деца. Пак за тях е и възстановяването на 50 лв. от месечното подоходно облагане. Предлагаме също минималната заплата да се обвърже с покачването на средната заплата“, обясни Иванов.
Кандидатите на левицата разясниха на бизнесмените и идеята за държавна помощ за стартиращи млади предприемачи до 35 г. с оборот до 150 000 лева, коите ще бъдат освободени от плащане на корпоративен данък. За останалите корпоративният данък остава 10 на сто. „Разширете обхвата, излезте от възрастовата граница, опростете данъка на всички малки и средни фирми, които гарантират, че парите ще се реинвестират в производтство и ще поддържат работни места. Държавата чак толкова много няма да спечели, ако остави тези пари на бизнеса, за да се развива“, отбеляза бизнесменът Илия Попов.
Не за първи път БСК-Шумен постави на внимание въпроса за изграждане на пряк 4-лентов скоростен път Силистра – Шумен – Лесово. Според тях, той е много по-евтин от магистрала, а върши перфектна работа за превоз на товари. „Знаем, че този път би пратил магистрала „Черно море“ в небитието и затова не искат. Срам ме е, че в Южна България има 4 магистрали, а в Североизточна – нито една! Казано е, че който има път, е богат. И ето, сега от Пловдив ходят емисари по Северозапада и кандърдисват местните хора да се преселват при тях. Всички ние сега пътуваме за София, заобикаляйки през Южна България. Добре, санираме панелките, уж за енергийна ефективност, а енергийно ефективно ли е да заобикаляме по пътищата?“, ядоса се Тончев.
Кандидат-депутатът инж. Иван Йонков заяви, че на ниво Североизток е готов да работи за максимално бързо довършване на магистрала „Хемус“, за която дори няма работен проект и за скоростната връзка Силистра – Шумен – Лесово. Според него на ниво социални въпроси държавата има страхотен проблем. „През последните 15-20 г. обратно в общините се връщат само 8% от събраните данъци, всичко друго остава за държавата. Този процент поетапно трябва да се вдига и за 4 г. да стане поне 12%, за да имаме някаква социална инфраструктура“, каза инж. Йонков. Той заяви, че държавата трябва да бъде заставена да реши проблема с питейната вода от яз. „Тича“, от който пият три града – Шумен, В. Преслав и Търговище. „Остарелият водопровод не е общински, той е държавен и държавата трябва да реши въпроса. Това 25 км стара амортизирана тръба, която всеки момент може да остави над 100 000 души без вода за неизвестно колко време. Шумен няма друга алтернатива за водата“, отбеляза Йонков.
Ректорът на Шуменския университет проф. Георги Колев изложи възмущението си от сегашната политика на МОН, която обвързва субсидирането на държавните висши училища с техния рейтинг. „Осем вуза в Северна и Североизточна България в момента сме смачкани. Втора година от нас се вземат пари и се разпределят сред столичните университети. Вчера казах на служебния министър на образованието, че още 20 дена е министър, но злината, сторена от него ще остане през следващите няколко години. Не е нормално издръжката на един ученик да е над 1200 лева, а за студент, който ще стане учител – наполовина. В Шумнска област има 3 селскостопански техникума, а ученици няма и за един“, даде пример проф. Колев.
Бизнесмените се възмутиха, че с техните данъци държавата издържа студенти, които после заминават в чужбина. „93 % от медицинските сестри, които догодина ще завършат нашия колеж, вече са си намерили работа в чужбина. Мъжете им вече са там и ги чакат“, предупреди Николай Тончев.
„За първи път и само нашата партия предвижда в управленската си платформа форма на задължаване на студентите, завършили медицина и стоматология, да работят в България поне половината от времето, за което държавата е платила“, подчерта водачът на листата Иван Иванов. Той призна, че го е срам от приетия набързо в края на 43-ото НС закон за средното образование и каза, че ще работи за радикални промени в него. „Необходимо е да се изработи карта за нужните кадри във всеки регион и те да се планират, а не да бълваме хора без перспектива за работа.
Членовете на БСК изразиха тревога от състоянието на МБАЛ-Шумен. Те алармираха, че се готви разкриване на частна болница за хемодиализа, която ще „изсмуче“ пациентите и съответно – парите от скъпите пътеки, които сега печели отделението по хемодиализа на МБАЛ. „Избрали сме да живеем в този град. МБАЛ обаче загива. Някакви лобита направиха така, че нашите пари за здраве отиват в лечебни заведения, които работят само по скъпи клинични пътеки. Сега се задава частна хемодиализа, чиято пътека е доходоносна, и тя вече привлича кадри от МБАЛ. Направете нещо. Ние искаме да имаме болница и тя да е добра“, помоли Тончев.
БСК се оплака, че среща трудности за наемането на работна ръка от страни извън ЕС. Според бизнесмените, България трябва да даде възможност поне на молдовските и украинските българи да идват да работят у нас при опростен режим. „Те искат да работят при нас, а ние искаме само да ни се разреши да ги наемаме по-лесно. В момента да наемеш чужденец е ходене по мъките и това зависи от една наредба на МТ. Вътрешната миграция вече се изчерпа. Работната ни ръка е изсмукана. Не искаме от вас вие да ни ги доведете, само не ни пречете, ние ще отидем и ще си намерим работници“, каза Илия Попов.
Проблемът с наемането на чужденци извън Европа бе поставен по-рано и на среща на кандидатите в Българо-турската търговско-индустриалнан камара в Шумен. Кандидатите на левицата обещаха, че ще се запознаят с проблема. В срещите участва и евродепутатът Момчил Неков.
Коалиция „БСП за България“
Купуването и продаването на гласове е престъпление